Аз съм българче …

Здравейте, еПриятели!

За мнозина от вас тази тема може да ви се стори странна, други да си помислят че не се отнася за тях, трети – да я сметнат за напълно излишна, защото точно те пишат на кирилица… Но практиката, не само тук, показва, че всички ние с всеки изминал ден, все по-малко и по-малко знаем родния си език. До момент, в който внуците ни няма да знаят едно изречение на български да напишат. Искам да кажа – съвсем на кирилица. Ще са я забравили.

---

---

---

10 причини, заради които ще пиша на кирилица:

1.Единици са нациите, които могат да се похвалят с толкова древен език и писменост. А ние сме сред тях. Имаме нещо, което се е запазило – то заслужава да бъде съхранено, като в случая – да се използва.

2. Ние не сме просто сбирщина славяни и прабългари, ние сме горд народ, със собствена идентичност. Важно е да помниш какъв си, откъде идваш, за да можеш да продължиш напред.

3. Нашият роден език е не просто уникален, той е достатъчно сложен и богат. Защо да се отказваме от това, което вече имаме?

4. Използвайки латинска азбука, ние не си правим услуга, а дори се обезличаваме. Освен това, съвсем умишлено се учим да грешим на родния си език. Да може да не пишем абсолютно правилно и грамотно, но поне да не пишем думи като “сам” = “съм” , “каде” = ”къде”, “крав” = “кръв” и т.н.

5. Писането е въпрос на дисциплина и навик.
При неформално писмено общуване, каквото е в чатовете или в някой коментар под статия, може да се случи да пишете с латински букви някаква крилата мисъл, но не е рядко срещано явлението да започнете да пишете върху официален документ на шльокавица. Срещат се кандидатстудентски работи, в които съществуват думи написани на шльокавица или използвани ‘4’ и ‘6’ вместо ‘ч’ и ‘ш’. Доколкото знам, специално за цифрите, мисля, че само една азбука е използвала и цифрите в азбуката си, но това може да се досетите, че не е българската!

6. Писането на кирилица прави мисълта ви по-разбираема и по-лесна за възприемане, не само за околните, ами най-вече за вас самите. На никого не му е приятно да се чуди сега това коя буква трябва да бъде или какво е искал да напише някой.

7. Писането на кирилица е показател и индикатор за културното ви равнище. И колкото и да ви е трудно да повярвате, вие писмено демонстрирате не само познанията ви по граматика на родния ви език, а най-вече общата си култура. Когато пишете, разбирайте ме буквално – вие признавате пред своите сънародници колко сте чели и колко знаете, а и колко адекватно можете да се изкажете. При това не само на родния си език, а изобщо. Понякога, когато не искаш да покажеш колко малко знаеш, то ще се постараеш да е максимално нечетивно.

8. Когато пишеш на кирилица показваш уважение към останалите, които пишат на кирилица. Нещо повече – показваш уважението си, че са ти обърнали внимание, а и че ти самият уважаваш собствените си мисли. Ако не уважаваш сам своята лична комуникация, не очаквай някой друг да я уважава.

9. Писането на кирилица, не е просто начин на изразяване, то е светоглед, то е принадлежност (към родина, култура, нация). То е начинът, по който текат мислите на целия ни древен народ. Дедите ни са умирали за този език и култура. Кои сме ние, че да не уважим тяхната смърт. (над това помисли?)

10. Не можете да изберете да сте друга нация. Вие вече сте българи и това събитие може само да ви кара да се гордеете.

---

---

---

Мисля, че коментар след това ‘стихче’ е излишен:

Ай ем българче. Обичам
наште маунтинс зелени.
Българче да се наричам -
ит из фърстли джой фор мене.

Ай ем българче. Фром Кричим.
Днес ай лив ин Саут Дакота.
Тук май мадър енд май чичо
правят мъни в бизнес готин.

С ТИРА-а чичов отпътувах
на петнайсет, сиреч – фифтийн.
Моят чичо с гърлс търгува,
мадър бачка в клуб фор стриптийз.

Бът ай българче оставам,
по душа, сърце енд боди.
Невър няма да забравя
брадърс Кирил и Методи.

Май народ из вери древен!
Май народ из вери твърд!
Ай ем българче. Форевър.
Чак до финиш ъф ъ уърлд.

П.П.: 11. Защото Ив така каза!